Mоят много вкусен, бърз домашен хляб

Повече от шест месеца не съм купувала хляб…

Всичко започна от моята приятелка Роси, която около Коледа активно търсеше рецепти за домашен хляб без мая в Интернет.

Процесът по приготвяне ми се видя сложен, но реших все пак да пробвам.

Тъй като не съм от най-търпеливите, четирите дни в които домашният квас трябваше да стане готов, ми се видяха, като месеци. Освен това някакси не бях сигурна дали се е получил добре и дали хлябът ще бухне достатъчно. Без много да му мисля, просто го изхвърлих в мивката и посегнах към пликчето със суха мая.

Е…срам ме е малко, но какво пък. Все пак хлябът е домашен, знам какво има в него и със сигурност е много, ама много по-вкусен и полезен от купения.

Започнах да експериментирам с брашната и съставките – веднъж го правех с 3 вида брашна, друг път слагах трици, а последния път му сложих даже и малко мюсли със стафиди.

Постепенно, неделното месене се превърна в навик и време, в което се замислям за хляба. Не за буквалния хляб, а за Хляба с голямо „Х”. Измивам ръцете си с благодарност, че имам възможността да го меся в този момент. Това са минутите, в които осъзнавам живота, като подарък, мигът като година и превръщам мачкането на тестото в медитация…

Ще се радвам, ако опитате моята рецепта. Изключително е лесна, става бързо и носи удовлетворение.

Ето я и нея:

1.      400 г пълнозърнесто брашно + 100 г ръжено брашно

или

250 г типово брашно +  150 г пълнозърнесто + 100 г ръжено…. всякакви вариации, като гледам да слагам максимум 150 г ръжено, тъй като с повече хлябът не бухва достатъчно и става малко по-влажен отвътре

2.      1 пакетче суха мая

3.      1 пълна чаена лъжица сол

4.      2-3 супени лъжици поръска за хляб (съдържа маково семе и сурови слънчогледови ядки)

5.      1 чаена лъжица мед

6.      2 супени лъжици студено пресован зехтин

7.      около 350 мл хладка вода

Пресявам брашната, за да станат пухкави, добавям маята солта и поръската. Разбърквам с голяма лъжица, за да се смесят леко.

Правя кладенче в средата и сипвам меда, зехтина и хладката вода.

Започвам да бъркам с лъжицата, така че сухите съставки да поемат мокрите.

Набрашнявам си ръцете, поръсвам плота с брашно и изсипвам сместа върху него.

Започвам да меся, като добавям още брашно, ако тестото лепне.

Характерно е, че измесването става много бързо – не е необходимо да месите, докато ви заболят ръцете. На мен ми отнема не повече от 10 минути, като тестото трябва да бъде меко и лесно за месене.

Взимам тавичка за кейк с размери 30х11 см (или две по-малки тавички за две самунчета). Намазвам я с чаена лъжица зехтин, като гледам внимателно да я омажа цялата.

Слагам тестото вътре и покривам с чиста кърпа. Междувременно съм включила фурната на лампичка и съм сложила на 50 градуса. Поставям покритата тавичка вътре и в продължение на час, час и половина мога да си правя каквото си искам, без да ме е грижа за хляба. Той ще си „бухти” на спокойствие и не е необходимо да му светя.

През това време мога да си почета, да поровя в Интернет, да свърша нещо или просто да си погледам цветята на балкона.

За час, час и половина,  младото хлебче е удвоило обема си и е стигнало до ръба на тавичката.

Изваждам от фурната, като оставям тавичката покрита.

Включвам фурната на 220 градуса да се загрее отдолу и отгоре, като също поставям на дъното правоъгълна тавичка с вода.

След като градусите за достигнати, развивам тавичката и слагам моя хляб във фурната.

Всичко, което трябва да направя след това е:

–           да отмеря десет минути, в които тестото ще се пече на високата температура

–           след това да намаля на 180 градуса и да пека още 30-35 минути. През тях също не е необходимо да го гледам, боцкам с клечки или да го притеснявам. Уверявам ви, той си знае работата.

Остава само да го извадя от фурната и да го поставя върху дървена дъска, за да изстине и за да мога да го прибера.

Не го оставяйте да изстива в тавичката, защото се получава конденз и хлябът става мокър.

Така приготвеното хубаво хлебче издържа почти цяла седмица, без да мухлясва – особено ако сте го изчакали да изстине добре, преди да го приберете.

Няма нищо по-вкусно от богата салата, сирене и домашен хляб… и благодарност за тях на трапезата!

Все пак никой не е по-голям от хляба!

Posted in Рецепти | Tagged , , , | 2 Comments

Ярко червено

Здравейте!

Преди време ви показах една плетена чанта с цяла цветна градинка на предната й страна. Чантата се оказа много удобна и аз направо се влюбих в нея. Освен че дава подслон но всичките ми вещи, тя е лека и съвсем подходяща за летните температури навън. Пък и единствена и неповторима!!!… нали така :)?

И както казва Мечо Пух “Колкото повече, толкова повече”, реших че ще ми е особено полезна и една плетена чанта в ярко червено. Използвах същата прежда и избрах едни моного приятни дръжки, които имитират бамбук. Направих я малко по-голяма и лежерна, със симпатични плохи от двете страни. Идеята ми беше да стане по-прибрана в горната част, защото плетивото е по-меко от традиционната кожена чанта и ако отворът е твърде голям ще стане малко трудна за обслужване.

Хастарът изработих от една непотребна вече риза – каренце, в което има и червени лентички. Много ми харесват весели подплати. Пък и ми харесва идеята, че съм рециклирала нещо, макар и малко. 🙂

Украсата – както споменах миналия път, реших да направя от различни брошки и игли, които ползам и като съвсем отделни аксесоари.

Съчетавам я както със свободни ленени дрехи и тестилни обувки. Намерих си еспадрили в същия червен цвят!!! Днес я пробвах и с дрехи, подходящи за офиса, и резултатът беше много добър.

Ето няколко снимки, които направих в неделя, докато се разхождахме с дъщеря ми.

Пожелавам ви слънчев и усмихнат ден!

Posted in Хоби | Tagged , , | Leave a comment

Сирене, тиквички и лятно настроение

Лятото ме изпълва с виталност! Защото слънцето прави деня ми дълъг и мога да свърша толкова много неща. Защото от балконите и градинките се усмихват цветни духчета. … Защото на пазара има изобилие от плодове и зеленчуци. И разбира се любимите ми тиквички! Само не съм намерила рецепта как да ги използвам за десерта!?

Добавям ги в крем супи. Пържени – разбира се това е класика в жанра. Ефект на пъжени тиквички добивам и като ги подредя нарязани на филийки, предварително леко отцедени и набрашнени от двете страни, в намазана с олио и предварително загрята тава във фурната. Идеята е олиото в тавата, както и фурната, да са загрети добре, за да се получи ефект на пържене при поставянето на тиквичките.

Правя и нещо като палачинки с тиквички на тиган. Получават ми се добре, но отнемат доста време. Тиквичките се настъргват и посоляват; изчакват се да се поизцедят; добавят се яйца, кисело мляко с малко сода за хляб, натрошено сирене и 2-3 лъжици брашно, за да се получи гъста палачинкова смес. След това палачинките се пекат  (пържат) на тефлонов тиган на относително слаб котлон. Защото палачинката трябва да се опече добре, без да прегаря по повърхността. След това ги гарнирам със сос от кисело мляко с пресен копър и малко чесън.

Правя ги и пълнени. Но за това ще ви разкажа друг път. Още не съм ги готвила така това лято.

Миналата седмица изпробвах една рецепта за тиквички с яйца и сирене на фурна, която обра овациите в къщи. Много съм доволна, защото стана мнооого вкусно, приготвя се бързо и при това не в тигана, а във фурната, т.е. здравословно. Рецептата взех от тук http://littlethingslife.wordpress.com.

Използвах 4 тиквички (около 1 кг), 3 яйца, около 200 г бяло саламурено сирене и около 100 мл прясно мляко. Като извадих тавата от фурната ги поръсих с пресен магданоз.

Сервирах ги гарнирани с кисело мляко. Какво по-лятно и съблазнително …. и полезно. Вярвам, че и на вас ще ви хареса.

Пожелавам ви слънчев и усмихнат неделен ден! И успешна нова седмица! А може би спокойна и релаксираща – за всички, които се наслаждават на лятната си почивка!

Posted in Рецепти, Сирене и приятели | Tagged , | 1 Comment

Цветно вдъхновение и една кука

Да майсторя нещо на една кука е занимание, което може да ме откъсне от делничните проблеми, пренася ме на едно приказно място, където фантазията може спокойно да си твори. Преждата, куката и различните техники са само изразното средство. От няколко малки разноцветни кълбенца могат да се родят различни уникални неща.

Както бях споменала, при последното ми посещение в любимия ми магазин за прежди и вдъхновения си купих всичко необходимо за една лятна чанта. … Вече я измайсторих и горя от нетърпение да ви я покажа.

Всичко започна от 2 кълбета бяла памучна прежда Пролет. Две неща я правят особено подходяща за чантата ми. Съставът е 100% памук – поддържа се лесно, не се отпуска или събира и при пране става още по-стегната. Преждата е от доста широка плетена лента – така плетката ще стане с добър релеф при по-стегнато изплитане. За тази чанта ми бяха достатъчни 200г (две кълбенца).

Чантата е с големина 30/27 см (ш/в). Започва се със синджирче от 22 см и се обикаля в кръг като при първите няколко реда се наддава с по 2-3 бримки на двата тесни края. Така се оформя дъното на чантата. Плетката е само нисък пълнеж. Идеята е да стане доста плътна и гъста.

Плетивото е с височина 30 см.  Последните 3 см се обръщат навътре и се захващат с един ред оплитане. Следващите 3 реда  от плетивото оформят обема на чантата в горната част. Така като се зашие ципа, той ще остане леко хлътнал навътре и скрит, а двойният ръб от 3 см. оформя хубав ръб за край на чантата и на него се захващат металните държачи на дръжките.

За да впечатля и умилостивя слънцето, което като че ли все още се колебае да огрее трайно и да събуди цветята, реших да си направя цветна градинка върху чантата. Избрах нежни пастелни цветове, които ще допълват чудесно летните ми дрехи. Аз ги изработих и заших трайно върху чантата. Една много практична идея е всяко цвете да се закрепи с игла за брошка (продават се в магазините за мъниста). Така чантата може да бъде различна и винаги в тон с тоалета. За пликациите ми трябваха 4 малки къбленца, останали в панера от миналото лято.

Цветята са моя страст от известно време. Имам цяла “градина” – мохерни за зимата, от вискоза и памук за пролетен имидж, от органза със стъклени мъниста за блясък.

Важно е чантата да има хастар. Той ще защити формата на чантата и ще й предаде допълнителна устойчивост. За хастар реших да уползотворя едно останало парче здрав памучен плат от едни летен панталон, който си сътворих миналото лято. Даже направих вътре и джоб с цип и допълнително отделение за химикал.

Вече съм нетърпелива да я вкарам в употреба!

Вижте я “в целия й блясък”. Доста време и плетене е необходимо. Но резултатът със сигурност си заслужава!

Posted in Хоби | Tagged , , , , | Leave a comment

Как презареждате батериите?

Как презареждате батериите? Има много интерпретации за това как преминаваме през делниците в очакване на заветния петък. Петъчният купон с приятели е наистина убодряваща мисъл, която започва да се прокрадва още от сряда. Следват няколко варианта за уикенда – два дни, в които трябва да презаредим батериите за следващите пет работни дни.

Разбира се че имам няколко варианта – излежаване някъде до 9.00 (не стига че съм ранобудна, ами събуждам и цялата къща за сутишното кафе); кафе по пижама и кроене на планове за шопинг или просто разходка в МОЛ-чето с дъщеря ми; или пък екскурзийка до някое красиво място. Само на час-два с кола има толкова красиви места – природа, история и много дух, който само със сърцата си можем да усетим.

Почти задължително е през почивните дни да отделя няколко часа за моето творческо Аз. Ръцете започват “да ме сърбят” в очакване на уикенда. Преди няколко дни ходих до моя любим магазин за прежди . Обичам го не само заради изобилието от материи и цветове. Там мога да прекарам поне час, не – вероятно и повече. Мога да обменя мисли, да видя интересни идейки …. и разбира се да си купя прежди и други материали. Та при онзи-деншното ми пазаруване видях една плетена чанта, която “ме вдъхнови”. Купих си прежда и едни много приятни дръжки със специално предвидени крепежи. Ей това му е хубавото на това магазинче. Като си харесам нещо мога да си набавя необходимите материали. Щото ако трябваше преди това да изръшкам сума ти магазини в издирване на необходимите нещица, чантата трябваше да чака за есента. А сега ще мога да си я направя още тези дни. Направо ме сърбят рацете. Вече имам няколко идейки! Съвсем скоро ще ги споделя.

Желая ви спорна и успешна седмица!

Posted in Вдъхновения | Tagged , , , | 1 Comment

Сутрешен интернет

Пускам компютъра, цък на експлоръра и Google.

Този път е Марта Греъм-един от многото или един от малкото (въпрос на гледна точка) хора, които са променили нашия свят.

Влизам в Youtube за сутрешна порция духовна храна с аромат на балет и се чувствам някакси по-добре.

Реших да попитам моя приятел Гуги, за какво пък друго мога да си спомня този ден.

Пиша 11 май.

И първото, което излиза е сухата статистика от Уикипедия, че 11.05 е 131-ият ден от годината, а докрая й остават 234 дни. Времето тече с огромна скорост; замислям се че това е първият ден от остатъка на живота ми. Тази мисъл не ме натоварва, а напротив – дава ми стимул да оценя мига и да пожелая един прекрасен и запомнящ се ден, който да напълня със съдържание.

Спирам погледа си върху второто събитие за деня. Днес е денят на Светите братя Кирил и Методий.

Замислям се за богатството, което имаме. Как стигнахме дотук? Живеем на едно невероятно красиво място. Велики хора, като Светите братя  са ни подарили възможности, са ни заредили с потенциал.

Какво, кой, кога ни обрече да стоим на опашката? Кое ни промени, като хора?

Някои казват: социализма, други – турското робство.. Но има и други държави, които са преживяли същото, но вървят напред.

Какво ни има на нас? Защо сме се променили, като хора? Къде са днес Кирил и Методий, Асеновци, Левски, Ботев…Къде е Джон Атанасов… Най-вероятно някъде в чужбина, в търсене на разбиране и по-добър бит.

Този живот си го правим ние. Не някой друг. Не социализма, не турското. Този живот си го правя аз.

Боли ме, защото и аз участвам във всичко това – в корупцията, в мръсотията, пияните шофьори и гадната чалга.

Защото съм българка, защото живея тук и защото го позволявам.

Колкото и да е странно, чувствам се оптимист – дори след болката, която изпитвам от изреченията по-горе.

Щом всичко е в ръцете ни, хайде да го променим!

Хайде, да не проявяваме търпимост към мръсотията!

Хайде, да оправим дворовете си и да сложим цветя на балкона!

Хайде, да се усмихваме повече!

Хайде, да храним и себе си с повече духовна храна!

Хайде, да се поздравим с празника на Светите братя Кирил и Методий и поне за миг се почувстваме горди, че сме българи!

Химн


За Кирил и Методий

Posted in Вдъхновения | Tagged | Leave a comment

Да си оближеш пръстите

Всеки пази спомен от детството си – някоя мамина или бабина вкусотийка, от тези дето като си сетиш за нея и сякаш усещаш аромата й около теб. Може това да е една съвсем обикновена мекичка, ама какво говоря, това е най-невероятната и неповторимата.

Точно такъв спомен за мен е оставил „родопският клин”. За тези, които не са имали късмета да го опитат и сигурна съм веднага да го заобичат, ще поясня, че това е нещо като баница с плънка от ориз, яйце, сирене и нещо зелено – спанак, лапад …. или каквото зеленее в градината. Ако пък нямате градина или плод-зеленчук под ръка просто пропускате последната съставка. В оригинал тази баница се пече на дървена печка отгоре първо от едната страна, след това се обръща да придобие същата златна коричка и от другата. В градски условия се досещате, че няма как да спазя тази оригинална технология (както и пропускам точенето на корите) и я приготвям във фурната на електрическата ми готварска печка.

Продукти: 1 пакет кори за баница; Около 100-150 г стопена мазнина – наполовина масло и олио; За плънката: ½ ч.чаша ориз, 3 яйца, около 300 г краве сирене, нещо зелено (спанак или лапад)

Приготвям я така:

Плънката:

Ориза измивам и оставям малко да постои в топла вода. След това го изцеждам добре и го сварявам в 2.5 части вода и щипка сол. След като изстине хубаво (да стане сух и рохкав) към него прибавям яйцата, сиренето и предварително бланшираните и нарязани зелени листа. Разбърквам внимателно и не особено енергично.

Баницата: Намазвам дъното тавата с малко от мазнината. После слагам 4-5 кори – оставям ги шуплести и неподредени, като помежду им слагам по малко от мазнината. Така след изпичане ще останат отделени една от друга и хрупкави. Важно е също корите да обличат страницата на тавата, за да загърна с тях плънката. Ако тавата е по-голяма разминавам леко корите при разстилането им.

Върху канапето от кори изсипвам плънката и я разстилам равномерно, като умишлено не я притискам . След това загръщам стърчащите краища на корите и отгоре по същия начин поставям още 4-5 кори. След това нарязвам баницата на квадратни парчета и поливам с останалата мазнина.

Слагам я в предварително загрята на около 200 градуса фурна и я оставям да се пече около 50 минути. Ако се зачерви твърде бързо  намалявам малко. Понеже плънката е доста, баницата трябва да се пече бавно и полека.

След това приготвям айран и слагам масата. Ароматът от фурната сам ще „покани” всички на трапезата.

Posted in Рецепти, Сирене и приятели | Tagged , , | Leave a comment